Брой
2, 2007 г.
Рубрики:
Моята надежда
(есе)
Сила,
която служи
за опора на
човека, която
го тласка към
съществуване,
която му осмисля
живота, част
дълбоко в
душата ни,
която винаги
умира
последна –
тази сила е
надеждата.
Всеки човек има надежди и вярва в тях. За жалост, при повечето хора , те се отнасят само за личните им цели, свързани единствено с тях самите и техния успех. А защо не се абстрахираме от егоизма на днешното битие или просто да си поставим като лична цел и надеждата за един по-добър свят? Моята надежда за един по-красив и хармоничен свят е скрита дълбоко в душата ми, защото в съзнанието съществува като невъзможна, но я има и я нося в себе си. Може би ако всеки я открие в себе си, ако я възкреси и повярва в нея с детска наивност, тя ще се превърне в една всеобща мечта, в една всеобща цел. Пътят към осъществяването й е именно събуждането на човешкото у човека, бягство то тъмната му страна. Едно прераждане на всеки към добро, едно възкръсване на цялото човечество. Обръщайки поглед към Библията и вярата, чиято основа е непоклатимата надежда на Христос, виждам че не е невъзможно един човек да преобрази света, следователно тази моя надежда не е неосъществима. Светът, в който живеем, е хаос, свят на корупция, свят на много бедни и мног богати, в който свят важът законите на джунглата. В такъв свят ли искаме да живеем? Та нали сме хора, а не животни! Не случайно сме надарени с разум, който обаче трябва да използваме максимално и не само за себе си. Пътят към добротата не е никак лесен, защото не знам на кого помагам. Дали е на онзи нищожен човечец, който цели само как да „изплува” на нечий гръб или е онзи, който има сърце да оцени и най-малния жест? Заради малката вероятност да е втория си заслужава да го направя. Ние всички живеем в един свят, в общество следователно в „царството на необходимостта”. Моята, а надявам се и на още много хора, надежда би се реализирала едва тогава, когато всеки човек излезе от черупката си, освободи се от равнодушието си, тръгне по пътя на добротата и стигне дори до милосърдието. Надявам се моите думи да бъдат чути от колкото може повече хора, да разчупя поне малко черупката им и да предизвикам съпричастие в сърцата им. Никога не бива да забряваме, че съдбата е в наши ръце, че трябва да разчитаме на себе си ако искаме да постигнем нещо. Нима ще чакаме още един Божий син да ни бъде изпратен, за да ни насочи и да изкупи греховете ни? Не. Ние сами трябва да тръгнем по пътя към хармонията, към пречистването, за да се изроди едно ново човечество. Надявам се, че съдбата се ръководи от максимата „прави добро, за да ти се върне”, защото човек, за да получи, първо трябва да даде.
Моята надежда звучи нереалистична, непостижима що се отнася за човечеството, но аз вярвам в съдбата, дори и да знам, че ще се изправям много често срещу дребния човечец, ще се ръководя от максимата за съпричастността и ще правя добро. Въпреки всичко надеждата умира последна, както споменах в началото тя е част от душата, а душата е вечна.....
Мариела Мерджева,11А клас
І-во място в конкурса "Моята надежда"
АКТУАЛНО
Великден е най-семейният празник. Нека го посрещнем заедно!
Великден или Възкресение Христово се празнува в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май.
Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар. Тази година Великден е на 8 април.
Великденска символика
Църковното предание говори, че Мария Магдалина посетила Рим и поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: "Христос воскресе!", и му казала за кръстната смърт на Господа.
Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на своите познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар.
По примера на св. Мария Магдалина при християните се утвърдил обичаят да си даряват един на друг червени яйца за спомен от Христовото воскресение. Оттогава останали и поздравлението „Христос воскресе!", и отговорът „Наистина воскресе!". Така както от яйцето се ражда пиленце и започва да живее пълнокръвно и му се открива широкият свят, така при второто пришествие със силата на Христовото възкресение, ще отхвърлим от тялото си всичко тленно и ще възкръснем за друг, висш, вечен, безсмъртен живот.
Първи април е денят на хумора, сатирата, забавата, шегата и лъжата!
Това е
единствения
ден в
годината,
когато можете
да се
пошегувате с
приятелите
си, да ги
излъжете и
изиграете
съвсем
безнаказано!
Дори е
задължително
да погодите
номер някому.
Навсякъде по света празнуват първи април. Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит и специфичен хумор, присъщ за всяка страна.
Ето как се отбелязва този ден по света:
В Шотландия например първи април се празнува два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е посветен за “задните” части на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.
Във
Франция този
обичай,
предимно
градски, наричали
“априлска
риба”.
Произходът
му свързвали
с времето на
Карл IX, който
през 1564 година
издал
ордонанс,
предписващ
да се пренесе
началото на
годината от 1
януари на 1 април.
На
следващата
година много
от поданиците
на краля
изпратили на
своите
приятели
новогодишни
поздравления
и подаръци през
април – в
знак на
протест, или
оставайки 
верни на
традицията.
Слънцето
тогава се намирало
в
съзвездието
Риби и
французите
сметнали, че
наименованието
“априлска
риба” е
напълно
достойно за
подобни шеги
и в бъдеще. И
не са
сгрешили.
Традицията е
още жива.
В Англия от невинното “рибно” развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: “Априлски глупак!” Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на “ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април”.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Във
Финландия
денят на
шегата и лъжата
е нов обичай,
при това с
градски произход,
но се е
разпространил
и сред
селяните,
попивайки
самобитния
хумор на
селските ергени.
Свързан е със
стария
селски
обичай да
пращат
децата да
изпълняват
шеговити поръчения
по време на
сериозна
селска работа
– когато се
мели зърното,
колят
животните. Пращали
децата до
съседния
двор да
вземат несъществуващ
инструмент –
стъклени
ножици,
ъгломер за
тор. Съседите
уж си
“спомняли”,
че са дали
инструмента
на други и
детето тръгвало
към
следващия
двор. Дали
пък така не
са искали
просто да
държат
децата далеч от
опасните
неща и са ги
щадяли.
Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но точно определение за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде.
Източник:
www.az-jenata.com
XIV ДЕТСКИ ВЕЛИКДЕНСКИ ФЕСТИВАЛ БОСИЛЕГРАД 2007, 6- 9 АПРИЛ
ВЪЛШЕБНАТА ПРИКАЗКА- ВЕЛИКДЕН 2007 г.
Вълшебната приказка започва преди 13 години, и неусетно се превърща в част от времето минаващо през реалността оставяйки вечна следа след себе си.
1994 г.- Една случайна идея, леко минала през празничните улици на Босилеград събира няколко деца на най-великия християнски празник Великден, за да разберат кое от тях е с яйце борак. Александър Димитров е имал честа да започне приказката, превърнала се от една мигновена идея в традиция, пресъздавана години наред. В началото на приказката е обявен победител и е награден с едно шоколадово яйце. Малката група участници си обещават догодина пак да се срещнат…
За 14-ти пореден път идва този весел празник, донасяйки шарени яйца и желание всяко дете да има яйце борак. Към тази приказка вече трета година подред се присъединяват и ученици от нашето училище. Тази година във фестивала взеха участие учениците от 6 кл.: Илиана Петрова Стоянова, Ивелина Атанасова Тянчева и Петя Красимирова Богданова и Славчо от 11а клас.
Фестивалът
се
организира
от Културно
Информационен
Център -
Босилеград.
"Ако си пил - слез, искам да стигна жив!"
Всески ден пътищата в страната ни се превръщат в зловещи места, където десетки хора умират или се превръщат в инвалиди... Броят на катастрофите по българските пътища расте всяка година, но въпреки това реално не се взимат никакви мерки, за да се обърне тази тенденция. Какво може да се направи, за да се промени тази жестока реалност....?
Само миналата година заловените пияни шофьори са над 27 000. Липсва статистика за тези, които КАТ не е спрял.
Убити при катастрофи за периода 2000-2006 г.
Скорост 2837 - 52%
Изпреварване 753 - 14%
Предимство 608 - 11%
Други 514 - 10%
Маневри 360 - 7%
Алкохол 326 - 6%
По
данни на МВР
Отборът по Гражданска защита на нашето училище
На 29.03.2007 г. се проведе общинското състезание "Защита от бедствия, аварии и катастрофи". Отборът по Гражданска защита на нашето училище се класира на І-во място. ЧЕСТИТО!!!
В отбора участват ученици от 8А клас - профил "Чуждоезиков" - Ивайло Куладжиев, Яница Генчева, Десислава Кабакова и Таня Милева.
На 20.04.2007 г. отборът ни ще участва на областното състезание "Защита от бедствия, аварии и катастрофи - Пловдив 2007 г.".
Стискаме
палци и им
желаем
успешно
представяне.
**************************************************************
За поредна година учениците от СОУ "Васил Левски" - гр.Карлово спечелиха призови места на областния кръг на олимпиадата по БИОЛОГИЯ.
Иван Чортов и Борислав Богданов от 10Б клас заеха І и ІІ място в категорията 9 клас.
Габриела Матева, Николай Николов, Илиана Илиева, Теодора Петрова и Теодор Алексиев от 9А клас се класираха съответно на ІІ, ІІІ, ІV, VІ и ХІ място в категорията 8 клас.
От всички класирали се Габриела Матева ще участва в Националното състезание по биология, което ще се проведе през май в град Габрово. Пожелаваме й успех, а на всички участници да продължават все така да ни радват с успехите си.
Показвайте,
че от всички
добри ВИЕ сте
най-добрите!
Седма национална среща на детски и младежки парламенти в България
Седма национална среща на детски и младежки парламенти в България се проведе във Велико Търново на 23.03-24.03.07г. Организатори на проявата бяха община Велико Търново и Градския ученически парламент. Темата на тазгодишната среща: ‘’Знаем си проблемите, измислихме идеите , остава да работим’’. Във форума взеха участие 11 деца и младежи от 23 общини. В това число, членуват 14 ученици от СОУ ”Васил Левски‘’, разпределени в различни направления.
Представителите на ДМП от поканените общини презентираха различни проекти:
1. Представяне на града и на организацията, към която принадлежат.
2. Дейностите, с които се занимават.
3. Какво са извършили през последната година.
4. Предстоящи дейности.
Участниците в срещата бяха разделени в 4 работни групи - ” Диалог”, ‘’Превенция”, ‘’Алтернатива” и „Културно-историческо наследство”.
Новите идеи:
Председателя на парламента Михил Кузев и със зам. председателките Любомира Петрова и Женя Иванова предствиха Карлово и дейностите на ДМП Карлово.
Какво направиха през 2006г.:
1. Избор на ново ръководство
2.Участие в деня на отворените врати в сградата на общината в гр. Карлово
3. Поредица дарителски акции
4.Множество проекти, един от които е „Работа с деца в неравностойно положение”
5.ТВ и радио предавания
Бъдещи планове:
1.Реализиране на акцията „По стъпките на Апостола”
2.Мининационална среща на парламентите във връзка с акцията „По стъпките на Апостола”- 17.07.2007г.
3.Възобновяване на Алеята на влюбените
4.Съхраняване на културно-историческото наследство на гр. Карлово
Източник - радио ”Фокус”- гр.Велико Търново
БЛИЦ 3 в 1
1. Как приемате идеята за знак/емблема/униформа на училището?
Деница: Идеята изключително много ми допада, защото в моята представа училището е един нравствен родител и като всяко гордо с родителите си дете искам да покажа на обществеността, че съм именно негов възпитаник.
Цветелина: Принципно съм "за" въвеждането на униформа, но не мисля, че на този етап идеята е пролижима.
2. Училището за вас е...
Деница: Едно красиво начало, стълба към бъдещи успехи и всеки един пореден клас е стъпало към личното ми израстване, а на върха на стълбата виждам нови хоризонти и върхове, които ме предизвикват да ги покоря.
Цветелина: Преди всичко социална среда. Свързвам го с позитивни емоции, освен място, което ти дава образование, то ти дава възможност да общуваш с приятели и т.н.
3. Любим предмет?
Деница: Немски език, литература и психология.
Цветелина: Немски език, защото освен знания по езика дава и много богата обща култура.
4.
Девиз или
любима мисъл?
Деница: "По-добре слуга в рая, отколкото господар в ада."
Цветелина: "Carpe Diom" - "Улови деня"
5. Как запълвате свободното си време?
Деница: Нямам много свободно време, но когато се намери го запълвам със туризъм.
Цветелина: Обичам да се ровя из интернет и да излизам с приятели.
6. Приветствате ли новонавлезлите интерактивни методи за обучение?
Деница: Като всяко нещо си имат предимства и недостатъци, но като цяло ги одобрявам.
Цветелина: Най-хубавото е, че ти дават възможност да изпробваш качествата си в различни ситуации.
7. Променил ли се е нравът на ученикът?
Деница: Според мен значително се е променил във две насоки. Едната е положителна за тези ученици, които са креативни, а от друга страна този променен нрав влияе пагобно върху бъдещото им развитие.
Цветелина: Според мен младите хора успяват да се възползват от предимствата на съвремието, но се надявам да носят със себе си ценностите на миналите поколения.
Пожелание от двете: Воля , устрем и мечти!
Интервюто
направиха Цанна
и Христина
от 10В клас
"Искам да стана по-забавен и контактен."
Аз съм
момче от 8
клас. Имам
един проблем,
който не мога
да реша и за
това се
обръщам към
вас.
Проблемът ми
е следният.
Искам да
стана
по-забавен и
контактен. По
свободен и
отпуснат.
Искам
хората(съучениците)
да ме
харесват и
момичетата
да ме харесват.
В никакъв
случай не съм
грозен или
дебел.
С турски произход съм и това малко ми пречи мисля. Но баща ми е българин, а аз съм християнин. Не, че това има значение. Искам да стана по-контактен, по-харесван. Искам да имам връзки с момичета и така нататък.
Моля ви, помогнете ми. Какво да говоря като сам с момичета. Знам, че трябвало да ти излиза от вътре, но при мен май не се получава.
***
Здравей, аз бих те посъветвала да бъдеш себе си. Недей да